Имунитет на организма

Какво точно представлява имунитетът и защо е толкова важно да го укрепим?

Имунната система на пръв поглед е много сложна система, която се различава от всички оста- нали системи на организма по това, че няма конкретно означени граници, а включва цялото тяло. При възрастния човешки организъм тя се състои от различни органи с маса от поне един килограм (например тимус, далак, костен мозък, лимфни възли, периферна лимфоидна тъкан на червата, кожа, респираторен тракт…), милиони различни клетки (сред които най-голяма роля изпълня- ват белите кръвни клетки – левкоцити, които са делят на различни типове) и милиарди различни молекули като например антителата. Отделни части от имунната система обаче не функционират напълно от момента на раждане. Имунните клетки първо трябва да завършат “подготвителното училище”, по време на което придобиват знания за чуждите вещества, като междувременно„съзряват“, и след като получат„професионална диплома“, допринасят в битките за имунитет. Тяхната функция не продължава вечно и след известно време клетките„се пенсионират“.

Правилно функциониращата имунна система ефикасно ни защитава не само от бактерии и вируси, но и от рак, който е резултат от нарушение на информацията, съдържаща се в гените на клетките – т.нар. мутация. Достатъчно е да си представим, че всеки ден един на милион гени мутира по този начин. Приемайки, че една клетка има 50 000 гена, това означава, че такова изменение настъпва при всяка двайста клетка. Ако възстановителната система на организма и имунитетът не действат правилно, мутиралите клетки не могат да бъдат идентифицирани и премахнати и всеки би бил застигнат от бича на болестите още от най-ранна възраст.

Въпреки изключителната си сложност, имунната система има само една задача – специална функция да поддържа реда “балът е само за поканените”: разпознаване на „членовете на клуба” и неатакуване на собствените клетки, както и обратното – идентифициране на нежеланите гости без покана и изгонването на такива натрапници. Задачата на имунната система не е само да се бори с причините за заболявания. Тя трябва да може да толерира „добрите“ бактерии в червата, да идентифицира и премахва „отпадъците“, оставени от мъртвите клетки, както и клетките, от които организмът вече не се нуждае, също и да разпознава и елиминира изменените клетки като например инфектираните с вируси или раковите, а освен това чужди човешки клетки в трансплантиран орган. Тези функции влияят на множество регулаторни механизми и въздействат на други системи, главно нервната и хормоналната. В природата някои имунни функции са се появи- ли преди повече от два млрд. години. Наричаме ги вроден или естествен имунитет, който действа незабавно, неспециализирано и временно. Можем да си го представим като единици, патрулиращи по улиците, които поддържат обществения ред и обезоръжават най-различни нарушители. Другите, „по-младите“ имунни функции (на възраст “само” 500 000 години), действат по много специфичен начин и по тази причина по-бавно, но дългосрочно. Те са специализирани детективи, обучени да хващат определени престъпници и да се отървават от тях. Освен това поддържат архив за бъдещи нужди. Това е причината имунната система да притежава т.нар. имунна памет и всяка среща с чужд микроорганизъм или тъкан се помни и при повторен контакт с тази тъкан реакцията е по-ефективна и бърза. Специализираният имунитет се дели на клетъчен имунитет, състоящ се от бели кръвни клетки – T-лимфоцити – и хуморален, състоящ се от антитела, произвеждани от B-лимфоцитите. Счита се, че тази имунна система е способна да разпознае и да реагира адекватно спрямо 109 “злодеи” (наречени антигени), които могат да отключат реакцията й. Имунната система има и подразделение, състоящо се от защитни бариери – кожата и обвивката на вътрешните органи, т.нар. лигавици, които са вратите за голямо множество от болестотворни организми. Имайки предвид общата площ, която защитават (само в червата е приблизително 300 – 400 m2), тези„защитни стени“ трябва по всяко време да се поддържат в перфектно функциониращо състояние.

Неправилното хранене, недостигът на витамини, минерали и антиоксиданти, умората, стресът, хроничните състояния, пушенето и контактът с различни вредни вещества от околната среда отслабват защитата на организма и увеличават податливостта към инфекции.

Склонността към заболявания в детството може да е резултат от недостатъчна„зрялост“ на имунната система и нейните компоненти, особено когато децата са в гъмжащите от причинители на инфекции детски пространства, в които организмът не може да се справи с прекалено голямото количество микроби. За разлика от тях при възрастните и по-старите хора тази устойчивост може вече да е в „пенсия“. Освен това прекалената употреба на антибиотици води до нарушаване на микробиологичния баланс на червата – възпрепятстване на „добрите“ бактерии, отслабване на мукозната имунна система, развитие на бактерии, нечувствителни към антибиотици, за които отслабеният организъм е идеален гостоприемник и които след това се разпространяват сред цялото население.

Материалът е подготвен на база на статия на д-р Томаш Кампе.